По повод на 95-та годишнина от неговото рождение
Проф. д-р по „Акушерство и гинекология” Иван Георгиев Пенев е лекар по образование и поет по призвание, или както е озаглавила своята статия журналистката Петрана Ташева той е: ”Лекар наяве, поет… под прикритие”.
Д-р Иван Георгиев Пенев.
Иван Пенев е роден на 9 ноември 1930 г. Свиленград. Семейството им живее в, неизмазана, двуетажна, тухлена къща на ул. „Иван Вазов” № 9, където в момента се строи голяма жилищна кооперация. От 1954 г. до 1960 г. работи като гинеколог в Районна болница – Свиленград.
Малкият Иван с майка си Аница и баща си Георги.
Нека малко открехнем вратата на неговите родове. Бащата на Иван – Георги Пенев Събев е роден на 8 декември 1891 г. в Пазарджик и е 14 години по-голям от майка му. Същият е завършил право в Софийския университет. Участвал в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война и е награден с много ордени. През Първата световна война е тежко ранен и получил орден за храброст и специална сабя от Царя. След това завършил Школа за запасни офицери и достигнал до чин капитан. Като юрист обиколил няколко града и на края се установява трайно в Свиленград, където след време се жени за Аница Христова от Бутраковия род. Георги Пенев е в тройката кмет, съдия и военен комендант, – която се застъпва за арестуваните след Септемврийските погроми на редовната армия и шпиц командите от 1923 г. Той лично със своите действия не позволява на новите власти да измъчват и убиват без съд арестуваните комунисти и земеделци от Свиленградско. По този повод получава писма от благодарни граждани, а от Ал. Цанковото правителство – уволнение като съдия и той става адвокат. Едновременно с това Пенев е приятел с вечния превратаджия Кимон Георгиев от Пазарджик. Същият го кани в правителството си от политически дейци, на офицерската организация „Военен съюз” и политическия кръг „Звено” след 19-то майския преврат на 1934 г., но той отказва да се занимава с политическа дейност. До края на живота си работи като адвокат на свободна практика, отказва да защитава явни престъпници, и не иска хонорар от доказано бедни хора. Не се боял от рискувани действия. През 1941 г. на гара Свиленград спрял международният влак, с който се връщали от Германия съветски дипломати със семействата си. Трябвало в Одрин да се разменят с германски дипломати и семействата им, които пък се връщали от Москва. Но графикът нещо се объркал и на гара Свиленград влакът се задържал с часове. Научили за това по-будни свиленградчани отишли на гарата, за да дадат храна и вода на затворените във влака руснаци, но немската охрана не ги допуснала да се свържат с тях. Бащата на Иван, който бил мобилизиран в армията по това време и бил назначен като комендант самоволно оглавил намиращата се на гарата българска военна част и заплашил немската охрана със сила, ако недопуснат руските дипломати и семейства да слязат на гарата и да получат вода и храна. След края на Втората световна война 1945 г. в Свиленград дошъл съветски служител със специална задача да издири и награди българския военен, който защитил дипломатите им. Но тогавашните градски ръководители, към които се обърнал казали, че не го знаят. ( Пак сме направили „българска работа”.)
Георги Пенев Събев е вписан като адвокат в Адвокатска колегия (АК) – Хасково още през 20-те години на миналия век. След 9.ІХ.1944 г. съпругата му Аница унищожава всички ордени получени от съпруга си по Царско време., но той продължава да упражнява професията си като адвокат и работи в Адвокатски колектив № 2 – Свиленград. Колегите му го помнят като сериозен и отговорен човек, подвластен на реда и дисциплината, добър юрист – логик, но и малко консервативен – пише всичко на ръка и упорито демонстрира нежеланието си да се снабди с пишеща машина. В самия край на 1951 г., във връзка с неподписването от негова страна на конкретно решение на колектива за разпределение на адвокатските възнаграждения между членовете, отношенията му с останалите трима адвокати от Адвокатски колектив № 2 се изострят и ескалират до взаимна нетърпимост. Събев е пред пенсиониране и принципно е в правото си да не подкрепи едно неизгодно лично за него решение. За да не се влоши ситуацията, Съвета на адвокатската колегия (САК), предприема рокада, като премества адв. Георги Събев в Адвокатска колегия № 1 – Свиленград.
Достойният и храбър адвокат е починал на 13 Март 1964 г. в Свиленград, като честен и справедлив човек.
Майката на проф. д-р Иван Пенев – Аница Христова /Бутракова/ Пенева е род. на 06.06.1905 г. в гр. Мустафа паша (дн. Свиленград) и умира на 07.06.1995 г. в София. Тя е дъщеря на Христо Димитров Бутраков и Кирки Янева и е с характерен славянски тип черти – снажна, с руса коса, сини очи и подчертано добродушно отношение към света, който най-често ? сеотплащаше със същото. Намръщените продавачи на пазара не устоявали на нейната детска доверчивост и сърдечност – веднага ставали любезни. Когато адвокатът Георги Пенев отишъл да иска ръката на бъдещата си съпруга Аница, баща ? дядо Христо, му предложил да вземе по-голямата му дъщеря Васила, но той не се съгласил и взел по-малката.
При раждането на Иван – бъдещия проф. д-р Иван Георгиев Пенев, го кръстили на починалия си вуйчо Иван. Бащата на баба Кирки се казвал Яни и идва в гр. Мустафа паша от Одрин, а бащата на дядо Христо е Димитър Бутраков. Последният бил доста заможен и имал две страноприемници (ханове, хотели) в центъра на Мустафа паша, но на 10 юли 1913 г. турските пълчища на Енвер паша опожарили града, където изгорели и двете страноприемници.
Самият Иван Пенев имал щастливо детство в Копринения град на земята. Градът преди освобождението от Турско робство се е казвал Мустафа паша, но на 6 октомври 1913 г. общинските съветници го преименуват в гр. Свилен. Името му по-късно е Свиленград, дадено още през 1874 г. от търновския учител в града Петър Станчов. То идва от думата свила ( коприна), която отглеждали голяма част от населението на града и околните села. Между малкия град и голямата река Марица със Стария мост над нея в Свиленград съществува здрава спойка от векове. През различни времеви периоди малкият град се е наричал Бурденис, Бурдипта, Бурдиста, Скамбриа, Копри, Палчи, Мустафа паша кьопрюсю, Джеср-и Мустафа паша, Мустафа паша, Свилен и Свиленград. Градът е известен като Градът на коприната, с големите сомове в река Марица, градът на три граници, където по времето на социализма имаше лозунг: „Всеки жител – граничар, всяка къща – гранична застава!”, с 8-те промишлени предприятия, градът на малебито, а в последните години, като градът на фолк певеца Милко Калайджиев.
Непрекъснато, през летните месеци Иван ходи с връстниците си по река Марица да се къпят и ловят риба. Научил се сам да плува, а след това и да лови риба с въдица и на ръце в подмолите на бреговете на реката. Оловните тежести за самоделни въдици от черничеви пръчки си вадил с другите деца от споените с олово големи парапети на стария каменен мост, построен през далечната 1529 г.. Иван винаги с удоволствие си спомня, когато хванал една голяма змиорка и тържествено я пренесъл през главната улица на целия град, преметната на един прът. В началото с неумението си да кара дървената лодка каик навлизал в гръцки териториални води и нашите граничари му се карали. През зимата с децата от махалата карат самоделно скованите дървени казаци ( шейни) по леда на замръзналата Марица. Мечтаел за кънки, но мечтите му се осъществили, когато с първите спестени пари купил кънки, но не за себе си, а на по-малкият си брат Пенчо. Той оприличавал детството си като детството на Том Сойер край река Мисисипи от книгите, които вземал непрекъснато от градската библиотека. От тях се пристрастява към широкия свят. Със спестените си пари често купува и малки книжки от будките за вестници.
Активно се включва в семейното трудово ежедневие, в рязането и носенето на снопи с черничеви клонки за изхранване на копринените буби, които гледали в къщите си повече хора от Свиленград. Това било много доходоносна дейност за местното население. За срок от 45 дни си изкарвали добри доходи, а получавали и копринени платове за нея. Младите моми и жени си шиели красиви модерни рокли и шалове, и се ги киприли с тях по седенки, журове и сборове. Това било благодарение на основаното на 11 декември 1921 г. в Свиленград „Общо кооперативно сдружение на бубохранителите „Коприна”, което през 1927 г. се преименува на Районна кооперация на бубохранителите „Коприна”. Даже през 1929 г. нейната коприна спечелва първо място на световното изложение в Милано. След 9 септември 1944 година фабрика „Коприна” е одържавена, а след 10 ноември 1989 г. новата фабрика е напълно разрушена, а в старата се настаниха две частни фирми за шивашки изделия и автомобилни аксесоари. Като ученик Иван гордо вмъква в стиховете за родния си град „Димят фабричните комини…”.
Освен това Иван ходи да изпълнява поръчките на майка си и на леля си Васила да закупува пресни зеленчуци от зеленчуковите градини край реката. Същите били екологично чисти, поливани с бистрата по това време маришка вода.
Продължава!
Атанас Куманов
Вашият коментар