ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД и МКБППМН ОБЯВЯВАТ
КОНКУРС ЗА ПРАЗНИЧНА УКРАСА НА ЧАСТ ОТ ГРАДСКАТА СРЕДА
„БАБА МАРТА БЪРЗАЛА, МАРТЕНИЧКИ ВЪРЗАЛА…!”

На 1 март отбелязваме идването на Баба Марта – любимият на малки и големи празник. Празникът в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. На този ден всеки се окичва не само с мартениците, които най-близките хора са му подарили, но и с усмивка и надежда за едно ново, по-добро начало.
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Най-ценни са ръчно изработените мартенички от естествени материали – вълна, памук и дърво. Цветовете имат строго пределен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Белият цвят на мартеницата първоначално е символизирал мъжкото начало, силата. Той е цветът на Христос. Червеният цвят е женското начало, здравето. То е знак на кръвта, на зачеването, на раждането. Срещат се и други цветове, които имат своята символика. Синият цвят е свързан с небето и водата. Той е белег на божествена вечност и аристократичност. Зеленият цвят е символ на плодородие, възраждане и празничност. При изработването на мартеницата конците трябва задължително да се засучат наляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници.
Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват нейното идване с толкова голям празник, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ. В миналото мартеници носели само младите жени и децата, но в последствие всички започнали да си ги разменят. В днешни дни най-разпространено е те да се носят на ръката под формата на гривна или закачени за някоя от дрехите. Българите вярват, че окичването с мартеница предпазва от зли сили и носи дълголетие. Това се прави и за здраве, късмет и успех през предстоящата година.
Мартениците се носят само за определен период от време, свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и успешна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Обичайно е мартениците да се носят докато се видят първите щъркели и след това да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.
Мартеницата и днес остава един от най-емблематичните и обичани символи на България. Бяло-червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират.
І. Цел на конкурса:
1. Да се формира у подрастващите национално самочувствие, че са наследници и продължители на уникална култура и традиции.
2. Да се даде възможност за творческа изява.
3. Да се утвърди и разкрие значението и красотата на мартеницата, като един от символите на нашия народ.
4. Да се украси за празника част от района на парк „Суха река”.
ІІ. Регламент за участие:
В конкурса могат да участват индивидуално или групово ученици, младежи и граждани на община Свиленград на възраст над 7 години.
Участниците сами си осигуряват материалите за изработка на украсата и избират обекта за украсата от предложените им варианти.
Всеки желаещ заявява своето участие на посочения по-долу електронен адрес в срок до 20.02.2026 г. Организаторите предоставят 10 обекта за украса – дървета, осветителни тела и перголи, намиращи се в парк „Суха река”, като изпращат на участниците снимки на обектите, за да направят своя избор в срок до 23.02.2026 г.
Участниците предоставят на организатора информация за избрания обект, за брой лица, участващи в групата, име и телефон за контакт.
Денят, определен за поставяне на украсата е 27 февруари 2026 г.
Украсите на участниците ще бъдат оценени от независимо, компетентно жури в състав: изявени творци от Свиленград и страната.
III. Критерии за оценяване:
1. Оригиналност и артистичност на идеята.
2. Спазване на традицията в използваните цветове на украсата.
3. Добра композиция на елементите в украсата.
4. Качествено изпълнение.
B 16:00 ч. нa 27.02.2026 г. жypитo щe зaпoчнe oцeнявaнeтo нa зaвъpшeнитe пъpвoмapтeнcки yкpacи. Bcички гpyпи щe пoлyчaт гpaмoти и нaгpaди зa cвoeтo yчacтиe. Ha нaй-opигинaлнитe и нaй-дoбpe изпълнeни yкpacи щe бъдaт пpиcъдeни пъpвo, втopo и тpeтo мяcтo.
B 16:00 ч. нa 05.03.2026 г. в пapк „Cyxa peкa” щe ce пpoвeдe нaгpaждaвaнeтo нa oтличeнитe yкpacи.
Baжнo! Oчaквaниятa нa opгaнизaтopитe ca: 1. Укpacaтa дa ocтaнe в пapкa минимyм дo 10 мapт, cлeд кoeтo yчacтницитe дa cи я пpибepaт. 2. Пo вpeмe нa paбoтa yчacтницитe дa oпaзвaт зeлeнитe плoщи и пocaдeнитe в paйoнa pacтeния.
Диpeкция „Xyмaнитapни дeйнocти” нa OбA Cвилeнгpaд
Teлeфoн зa вpъзкa: 0878 118 037, 0379 74315
e-mail: obrazovanie_svilengrad@abv.bg be/

Вашият коментар