„И пак е зима… Ден е мразовит.
Ни дъх от пролет. Всъщност, пролет няма.
Дали защото днес си бил убит,
беснее вятърът…“
153 години паметни и тъжни години от кончината на един от най-великите мъже на България – Васил Левски. Но смъртта му не бе краят. Тя бе началото на един път към безсмъртието, по който ние, неговите потомци, крачим и до днес.
Началото на възпоменателната церемония в Любимец бе поставено от учениците от СУ „Желязко Терпешев“ Атанас Атанасов, Атанас Андреев, Имайло Киришев и Димитър Иванов, които ни припомниха святото дело и последните дни от живота Апостола.
В деня на тъжната годишнина деца, ученици и общественост от град Любимец, сведоха глави пред подвига и саможертвата на Левски и с едноминутно мълчание изразиха своята почит и признателност.
След възпоминанието всички присъстващи обсипаха паметната плоча в центъра на града с цветя и венци.
Снимки от поднасянето на венци и цветя пред паметната плоча на Васил Левски
Вашият коментар