На 26 февруари в залата на Исторически музей Свиленград се откри фотоизложба под надслов „Свиленград в обектива на времето“. Присъстваха любознателни граждани, сред които и кметът арх. Анастас Карчев. В музейните витрини е представено развитието на града след освобождението от османска власт и периода на войните чрез фотоси на знакови сгради и тяхната история, едни запазени и до днес, други – оставили мили спомени като напр. „Островът на блажените“ и „Градската градина с фонтана“.
Старите фотографии съхраняват спомена за селището, възкръснало из пепелта, за силата на духа на местните жители и настанилите се бежанци от Източна и Западна Тракия, да съзиждат отново, макар и при много трудни и бедни условия на живот – каза при откриването директорът на музея Елена Митева. Днес голяма част от построените през 20-30-те години на ХХ век сгради са разрушени. За уюта и задружието в дома на старите фамилни къщи на Свиленград научаваме от съхранените снимки.
В музейна зала е представена дейността на най-дълго управлявалия кмет преди 9.09.1944 г. Стойчо Старирадев – инициатор за електрификацията, модерното водоснабдяване, първата градска градина и банята, халите и санитарната служба, аптеката и амбулаторията, пожарната команда и сградата на гимназия „Д-р Петър Берон“…усилни времена за общинари и кмет – попаднал след това под ударите на Народния съд, където се защитава сам. Но исторически доказано е, че истинската оценка за труда на управника идва винаги 100-ина години по-късно.
Двадесет години след освобождаването си Свиленград има добре формирани стопански отрасли, които въпреки всички трудности и недостатъчни финансови средства успяват да изградят една работеща и произвеждаща за това време стопанска среда, която нарежда града сред селищата с развита търговия, занаятчийско производство и индустрия. Многобройните занаятчии са не само основните производители, но и основните данъкоплатци. Те си остават най-многобройното съсловие в града след войните.
В музейните витрини не е подминато и банковото дело, което в следвоенния стопански живот заема важно място. По инициатива на 56 местни търговци и занаятчии на 14.12.1919 г. се създава местна Популярна банка (днес ДСК). През 1932 г. Българска Земеделска Банка (днес сграда на ОББ) полага началото за изграждане на собствена сграда в Свиленград.
Важно стопанско значение за града има бубарството. В края на ХІХ и началото на ХХ в. то е основен поминък на населението в града, което отглежда годишно до 3 500 унции бубено семе. То се превръща в най-доходното занятие за повечето от жителите на Свиленград и региона. От по-некачествените пашкули в почти всяка свиленградска къща се тъкат копринени ризи, платове за облекло, пердета.
Към 1912 г. реколтата от копринени пашкули достига и надминава 300 000 килограма. През 30-те години темата за копринарството и неговото развитие е една от най-важните в стопанския и обществен живот на града и региона. През 1925 г. е открита пашкулосушилня, през 1930 г се доставят и монтират и магани за памук и се дава сериозен знак за разширяване и на памукопроизводството. Свиленградските производители мерят сири и печелят първи места на мострените панаири по света –Милано, Солун… Сега за тази копринена слава може да научите в местния музей, където почетно място се отделя и на река Марица. Реката, която разказва приказки за минало време и стара слава. За романтични преживявания и нудисткия плаж в старите снимки, за наводненията и заледяванията, за стария мост и рибарите… и какво ли още не, може да научите и в книгата, която предлага музеят „Марица – реката, която ни свързва“.
Изложбата ще остане отворена за посещение по.дълго време, тя ще бъде допълвана и обогатявана, защото е част от духа на този южен край, къмкойто интерес проявяват и много туристи.
Вашият коментар