Достолепният свиленградчанин чете всяка седмица по 8 вестника, само преди година е конспектирал Библията в тетрадка от 118 страници
Става дума за бай Стойне от Свиленград, който днес навършва 96 години – един много тих, скромен, дисциплиниран и работлив човек, който цял живот изкарва прехраната на семейството си с честен труд и постоянство. Той е от фамилията Шопски – единствената такава фамилия в граничния Свиленград. Същият в продължение на 4 часа и 15 минути в домът си на ул. „Дъбрава“ № 8, навръх Националния ни празник 3 март-Освобождението на България от Турско робство, от 15 до 19,15 ч. ми разказваше летописа на своя живот.
Родът му започва в далечната 1856 г., когато в с. Цървище, се ражда дядо му Тодор Стоянов Шопски, който починал на 94 г. Селото се намира в Западна България, в подножието на Руен планина, община Кочериново на Кюстендилска област. В момента в селото има само 35 жители.
Самият Стойне Георгиев Шопски е роден на 11 март 1930 г. в с. Цървище. Началното си образование завършва в родното си село, след това прогимназията в с. Фролош, а професионалното по тютюнопроизводство в гр. Дупница. През 1949/50 г. работи в служба „Земеделие“ на Об.Н.С.-гр. Дупница. Редовната си военна служба отбива през 1951/53 г. в НВГУ в София. След това е граничен офицер на ГЗ край с. Камилски дол, Ивайловградско. От 1962 г. до 1966 г. е изпратен за секретчик, командир на школна рота, оперативен работник и взводен командир на две отделение по 10 войника в 13 ГО – Любимец.
След 1966 г. е граничен контрольор, и началник смяна в паспортния контрол на ГКПП „Капитан Андреево“, Свиленградско. Първоначално пропуснал един турчин с фалшив паспорт, след това се специализирал и заловил 10 лица с подменени снимки в паспортите и други нарушения. Неговата смяна разкривала 50% от всички нарушители с фалшиви документи на КПП-то. Залавяли са съвместно с митницата и специално обучено куче наркотици.
При посрещането на Тодор Живков- Председател на Държавния съвет на НРБ за среща с турския Министър председател Сюлейман Демирел на турското ГКПП „Капъкуле“, Шопски бил назначен за комендант на нашия граничен пункт.
Първия орден „За боева заслуга“ Шопски получава още през 1956 г., след 3 години вярна служба на народа. След това получавал и други такива ордени по повод кръгли годишнини от създаването на НРБ.
В началото на пролетта на 1981 г., България се готви да отпразнува 1300 годишнина от своето създаване. На ГКПП „Капитан Андреево“ подп. Стойне Шопски, като началник смяна залавя един непознат чужд гражданин, опитал се да премине от Турция в България с подправен чужд паспорт. При щателния обиск са открити още 4 фалшиви паспорта и един истински дипломатически иракски паспорт. В дипломатическото му куфарче намират още 5 часовникови механизми готови за извършване на терористични актове. Тогава установяват, че това е дясната ръка на палестинския лидер Ясер Арафат и един от най-големите световни терористи Илич Рамирес Санчес, т. н. Карлос Чакала. След секретна шифрограма от ГКПП „Капитан Андреево“ до МВР в София за заловения международен престъпник, отговорните фактори информират съветския съветник и той нарежда Карлос Чакала да се освободи с намерените вещи в него. Може би от този момент Карлос заобичва България – както лично е заявявал.
А сега малко информация за младото поколение, което не знае нищо за Карлос Чакала и Студената война между Запада и Изтока. Карлос Рамирес Санчес е роден на 12 октомври 1949 г. във Венецуела. Син е на Хосе Навас- член на Комунистическата партия на Венецуела и Елба Санчес, ревностна католичка. Баща му е убеден комунист и интернационалист и в чест на Владимир Илич Ленин, кръщава синовете си на него – другите братя на Карлос са кръстени съответно Владимир и Ленин. След развода на родителите му, Илич се мести с майка си в Лондон, където учи в Икономическа гимназия. С дипломата от гимназията и със стипендия чрез посолството на СССР в Каракас заминава за Москва на обучение в Университета за дружба между народите „Патрис Лумумба“ от където КГБ подбира някои от своите кадри.
В началото на 70-80-те години на ХХ век Карлос се свързва с Народния фронт за освобождение на Палестина /PFLP/ в Йордания и участва в сражения по време на Черния септември през 1970 г. начело с Ясер Арафат.
През 1973 г. прави неуспешен опит да убие еврейския бизнесмен и вицепрезидент на Британската ционистка федерация Йозеф Зиеф в отговор на убийството на Мохамед Бадиа, лидер на ПФЛП за Европа в Париж, от агенти на Мосад. Карлос Чакала сам признава, че е отговорен за бомбената атака в банка „Хаполим“ в Лондон, за три коли – бомби, заложени пред редакцията на вестници във Франция, за гранатометна стрелба в парижки ресторант, при които са убити двама и 30 са ранени. На 27 юни 1974 г. подпомага японската Обединена червена армия Rengo Sekigun при операция за отвличане на френския посланик. На 13 и 17 януари 1975 г. участва в два неуспешни опита да се взривят самолети на Ел Ал с гранатомет на летище Орли в Париж. На 27 юни 1975 г. Карлос Чакала застрелва двама френски агенти и предателя – ливанския информатор Мишел Мукхарбал при опит за задържането му. Карлос бяга в Ливан, където според руските разузнавателни служби приема исляма. Това се потвърждава и от написаната по-късно от него автобиография. През същата година извършва нападение над офисите на ОПЕК във Виена, където отвлича министрите, като трима от тях са убити. През 1976 г. режисира и отвлича самолет на Dir France.
В продължение на повече от 20 години Карлос гради печалната си слава с убийства, бомбени атентати и изнудване, и всеки път безпрепятствено се измъква чрез влиятелните си поддръжници и груби грешки в тактиката на тайните служби.
Най после през месец август 1994 г. Карлос е арестуван при операция на френските специални части в Судан, командвана от известния антитерористичен съдия Жан – Луи Брюгиер. В момента излежава две доживотни присъди във френския затвор Clairvaux. Според последна информация готви му се трета доживотна присъда. Адвокатът му Исабел Кутан – Пейр от 29 юни 2006 г. се мъчи да го освободи за това, че е бил незаконно задържан и отвлечен от френските власти на чужда територия/.
За всеобща изненада след големия успех на бай Стойне при залавянето на Карлос Чакала скорострелно го пенсионират на 1 април 1981 г.
Минава известно време и ГКПП „Капитан Андреево“ е посетен от делегация на МВР на бившата ГДР /Германска Демократична република/. Ръководителят на групата като разглеждал летописните албуми с документални снимки на разкритите фалшиви паспорти и други документи, ги снимал, казал че те още не са разкрили тези фалшификати. Веднага след това поискал да се срещне със Стойне Шопски, но някои от началниците казал, че този човек е вече пенсионер. Тогава немецът с неговата си прямота попитал: „Как може да пенсионирате такъв човек? Той трябва да продължава да служи, той ви е най-добрият служител!?“ Нашите началници само сконфузено мълчали.
След пенсионирането си бай Стойне, както винаги деен веднага започва работа на строящата се в близост до Свиленград автомагистрала. Имайки предвид неговата честност и принципност го назначават, като брояч на курсовете на камионите. Някои шофьори се опитали да му подскажат, че трябва да им пише повече курсове, иначе нямало да го качват на камионите си. Той спокойно им отговорил, че си има велосипед „ Балкан“ /пони/ и с него, в продължение на 6 години, всеки ден пристигал точно на време и се прибирал от последния обект на магистралата. Никой не бил в състояние да подкупи стария ветеран. Едновременно с това бил и парнажия в жилищния блок на МВР, където живеел. Направил собствени приспособления и извел датчиците на парното в апартамента си и от там го командвал.
Когато автомагистралата се изместила и станала далече за колелцето му започнал като парнажия в градското кино „Бурденис“. То било в окаяно състояние. През топлото време му извършил пълно почистване, ремонт и боядисване на тръбите с червена и синя боя. И тук бил перфекционист. Всички му се учудвали, как може от всичко да разбира и да го прави без някои да му иска това. Там работил 4 години и хората били много доволни от работата му, но трябвало да го съкратят, защото излязло някакво Постановление да се освободят всички пенсионери, които работели.
През това време семейството му закупило два декара дворно място на ул. „Дъбрава“ № 8 в свиленградския кв. „Капитан Петко войвода“. В него със сина си Борис засадили ябълки, круши, череши, вишни, райски ябълки и лозе. Направили и две оранжерии за ранни зеленчуци: домати, чушки, патладжани, марули, спанак, чесън, кромид и чеснов лук, червено цвекло, моркови, репички, магданоз, копър и др. Всяка сутрин, по едно и също време, бай Стойне въртял педалите на „Балкан“-чето до новото дворно място. Работил там цял ден, а на обяд почивал само 45 минути. По едно и също време се връщал. Живущите от жилищния блок „Първенец“, който е на главната улица в Свиленград, казвали, че по него могат да си сверяват часовниците. Толкова бил точен и акуратен. За него нямало лошо време, нямало неизпълними задачи. В дъжд, сняг, вятър и слънце той пътувал с колелцето. Когато се налагало надявал гумираните ботуши, мушамата и продължавал.
През 1991 г. синът му Борис и с негова помощ построяват малка къщичка в дворното място и бай Стойне заживява в нея с вярната си съпругата Виолета, която го съпътства в неговия труден и бурен живот. Ежедневния маратон с „Балкан“-чето е прекратен. Само по необходимост при вземането на пенсията и лекарства ходи с него до Свиленград.
През целият си живот бай Стойне чете вестници, списания и книги. Преди една година си закупува Библията, поръчана по интернет, която му донесли чрез „Еконт“. С необходимото старание я прочита и конспектира в тетрадка от 118 страници.
Всяка седмица си купува и чете 8 вестника. В понеделник – „Минаха години“ и „Над 55“, във вторник – „Нова зора“, в сряда –„Трета възраст“ , „Клуб 100“ и „Пенсионери“, в петък – „Златна възраст“ и „Русия днес“. Когато синът му Борис отива до Одрин на пазар, непременно му взема турски хумористични вестници, тъй като може да чете и на турски.
Достойният бай Стойне остави още две поколения достойни граничари: синовете си Георги, Борис и внука си Стоян.
В Свиленград всичко се знае, само не се знае кога ще е Второто пришествие на Христос – Спасителя и кога бай Стойне ще разбере защо така скорострелно са го пенсионирали, след задържането на Карлос Чакала.
Атанас Куманов
Вашият коментар