Cвилeнгpaдчaни чecтвaxa Дeня нa Бoтeв и нa зaгинaлитe зa cвoбoдaтa и нeзaвиcимocттa нa Бългapия днec.
Cлeд кaтo пpoзвyчaxa тpaдициoннитe зa тoзи дeн cиpeни, нa плoщaд „5 oктoмвpи”, пpeд пaмeтникa нa гepoитe oт вoйнитe oт oбщинa Cвилeнгpaд, ce пpoвeдe тъpжecтвeнa цepeмoния.
Точно в 12.00 часа звукът на сирените в центъра на Свиленград извести Деня – 2 юни, в който българската нация притихва в поклон с признание към безсмъртието на Христо Ботев и героите, загинали за свободата и независимостта на България.
На площад „Пети октомври” се състоя тържествена общоградска церемония. В програмата участваха ученици от ПГССИ „Христо Ботев”. Те изразиха признателността си към своя патрон, като припомниха Ботевите слова: „Истината е свята, свободата е мила!“. „На този ден преди 150 години величественият Балкан приюти в недрата си непокорния гений на България – Христо Ботев. Поетът, който подпечата с кръвта си своята свята молитва и ни остави вечното доказателство, че думите придобиват истински смисъл само тогава, когато са подплатени с дела. Прекланяме се пред прозренията на този велик ум, пред вълненията на едно исполинско сърце, дръзнало да преобърне епохата! Ние сме горди, че нашето училище носи неговото свято име!”
За историческите събития и подвига на Ботевата чета разказа гл. ас. д-р Стефан Димитров – преподавател по история в ПГССИ „Христо Ботев”.
„Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г. се оказва една от основите на национално-освободителното движение. Като революционер той е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг. Сам организира чета, оглавява я и потегля към родината. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба „Радецки“. Още на следващия ден превземат плавателния съд. Ботев излиза на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, а над челата им блести българският лъв. Държат револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Четниците за секунди захвърлят старите дрехи и обличат униформите. Нетърпеливи, те не могат да дочакат отварянето на сандъците. Започват да ги разбиват и да вадят оръжието. За минути от мирни пътници се превръщат в добре въоръжена войскова част. Принуждават капитан Дагоберт Енглендер да акостира на българския бряг. Слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината.
На 2 юни 1876 г. в сърцето на Балкана – подножието на връх Вола в Стара планина, след края на сражението куршум пронизва Ботев. На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за майка България! Поклон пред вечната му памет !”
Венци и цветя на паметника на героите от община Свиленград поднесоха кметът арх. Анастас Карчев, председателят на Общинския съвет Георги Еленков, заместник-кметовете Светлана Динкова-Маргаритова и Анелия Георгиева, общински съветници, представители на Общинска администрация, Коалиция „Прогресивна България”, ПП ГЕРБ, ПП „Да, България”, БСП, Историческия музей, Дейност „Детски градини, детски ясли и здравни кабинети“, ПГССИ „Христо Ботев”, СУ „Д-р Петър Берон”, ОУ „Христо Ботев”, село Левка, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, граждани.
Вашият коментар