
Скъпи приятели,
Ние, майките на Свиленград, решихме да се обединим около една кауза и да подадем ръка на Христина в един от най-трудните моменти в живота ?.
Каним ви на един скромен, но организиран с много любов, сърце и надежди благотворителен базар!
За най-малките посетители ще има място за рисуване, игри и забавления, защото вярваме, че доброто се случва най-лесно, когато е споделено. Всеки закупен артикул, всяко дарение и всяко споделяне ще бъдат частица надежда за Христина и нейното семейство.
Христина не е просто име в дарителска кампания.Тя е млада жена от нашия град. Съпруга. Майка на едно прекрасно шестгодишно дете, което има нужда от нея. Жена с мечти, планове и бъдеще, което заслужава да изживее.
Преди броени дни животът на Христина се променя напълно. След случайно открита бучка и последвали изследвания тя чува диагнозата, която никой не е готов да чуе – инвазивен карцином на гърдата. Но зад диагнозата не стои просто пациент. Стои една майка, която иска да бъде до детето си. Да го прегръща, когато го е страх. Да го води за ръка на първия учебен ден. Да бъде до него на рождените му дни. Да го гледа как расте, как мечтае и как намира своя път в живота.
Днес Христина има нужда от всички нас! Нека покажем, че когато някой от нашия град има нужда от помощ, ние можем да бъдем до него. Очакваме ви!
Заедно можем повече! Заедно можем да дадем надежда!
Ще ви очакваме на 20.06.2026 г. – събота, в 10:00 ч. на входа на пазара!
Ето и е историята на Христина, на 38 г., споделена от самата нея:
„Мили хора,
Пиша тези думи със страх, който трудно се описва, след като животът ми се преобърна само за няколко дни. Всичко започна почти случайно. Бях в болница със сина ми, който беше с пневмония. В един от тези тежки дни, докато се грижех за него, напипах бучка в гърдата си. Направих ехограф. Видя се формация около 2.5 см. Първоначално ми казаха, че най-вероятно е фиброаденом. След това беше направена биопсия и отново ми беше обяснено, че вероятността да е доброкачествено образувание е голяма. На 27.05 формацията беше извадена и тогава дойде резултатът, който промени всичко“ инвазивен карцином“. В този момент думите „най-вероятно е доброкачествено“ бяха заменени от диагноза, която не дава време за чакане и не оставя място за грешки. В България ме насочиха към химиотерапия, а след това евентуално към нова операция за разширяване на оперативното поле. Не ми беше препоръчан PET скенер. Не беше направен и пълен образен план, който да покаже дали заболяването е ограничено и какво точно трябва да се направи преди започване на лечение. Започнах да чета повече, да търся информация и колкото повече четях, толкова по-силно усещах, че нещо не е наред. Не можех да остана спокойна с мисълта, че при такава диагноза не е направена пълна оценка на заболяването, затова поисках мнение в чужбина. Оттам ми обясниха, че към момента подходът не е достатъчно пълен. Необходими са PET скенер и ЯМР, за да се види цялата картина. Едва след това може да се прецени дали трябва да се направи втора операция и каква химиотерапия е най-правилна за мен. Най-страшното е, че туморът е изключително агресивен. Показателят Ki-67 е 97%, което означава много висока скорост на делене на туморните клетки. При такава диагноза времето не е просто важно. Всеки ден има значение. Сумата, необходима за лечението ми, е 80 000 евро. Това е сума, която е непосилна за мен и моето семейство… Най-тежко ми е, че не се страхувам само за себе си. Имам дете на 6 години, малко дете, което още има нужда от майка си във всеки ден от живота си. И когато чуеш такава диагноза, мисълта не остава само в болестта, в изследванията и в лечението. Тя отива при детето ти, при това дали ще можеш да го прегръщаш, дали ще бъдеш до него, когато го е страх, дали ще го водиш за ръка, дали ще го гледаш как расте. Това е най-големият ми страх. Не искам детето ми да расте със спомен за майка си. Искам да расте с мен. Затова се обръщам към вас с молба за помощ.
Моля ви, помогнете ми да започна правилното лечение навреме, за да имам шанс да премина през това и да остана до детето си!
Всяко дарение, всяко споделяне и всяка подкрепа са безценни за мен!
От сърце ви благодаря!“

Вашият коментар