На 30.11.2025 г. преглеждах книгите /регистрите/ за смърт, а на 01, 09 и на 13.12. 2025 г. – за кръщенета в църквата „Света Троица“ – Свиленград. Търсих артефакти за мустафапашанския учител и един от първите поети на града ни Христо Каратанасов. Същият се е срещал с патриарха на българската литература Иван Вазов през 1872/73 г., когато последният е бил учител в Червеното училище. На една от трите дати, в канцеларията си, архиерейският наместник отец Константин ми каза, че в църквата „Св. Троица“ има два тайни тунела. Същите били под дъските на пода и водели към червената и бялата сгради на закритото вече Червено училище, преименувано през 1963 г. в Начално училище „Христо поп Марков“. Това му казал предишният архиерейски наместник отец Васил Байнов. А по времето на отец Константин като архиерейски наместник е бил зазидан входът на единия тунел. Тези тайни тунели служели за спасяване на нашите национални революционери Георги Раковски, Васил Левски, Ангел Кънчев, Тодор Каблешков, просветните дейци като Петко Р. Славейков, Христо Г. Данов, Драган Цанков и др. при срещите им с местните революционни дейци през турското робство, под формата на черкуване в църквата. При необходимост можели през тях да се скрият или излязат незабелязано през двете училищни сгради. След това отец Константин, ми показа в една друга стая зад неговата канцелария, под женския балкон на енориашите. На каменната стена на църквата, към бившата бяла сграда на училището има един полусвод с други по-нови камъни, над дървения под завършваш под него. Това било входа на единия от тунелите. Този вход са го зазидали с нови камъни и хоросан след неговото застъпване като архиерейски наместник. Те контрастират като кръпка на старата каменна стена.
Тези данни, архиерейският наместник отец Константин отново повтори на 18.05.2026 г. пред всички присъстващи при представяне на нашата книга, с Тенчо Кайряков, „Мустафапашанският апостол Димитър Новаков“ в залата на Историческия музей-Свиленград.
За трети път на 18.08.2026 г. архиерейският наместник отец Константин потвърди същото и пред наследниците от рода Разбойникови Георги Асенов Василев, изселник в САЩ, и Йоланта …, учителка по музика в София, които бяха дошли да разгледат църквата и да видят иконата която са подарили техните предци.
Едновременно с това в книгата „Миналото на Свиленград. История на града до 1913 година“ от Анастас и Спас Разбойникови, издадена през 1990 г., нищо не се споменава за такива тунели под църквата „Св. Троица“.
В книжката „Стогодишнината на храма „Света Троица“ в Свиленград 1834-1935 г.“, изд. през 1935 г., в която има две статии: „Първата българска църква в Свиленград „Св. Троица“ от Анаст. Ст. Разбойников и другата „По случай стогодишния юбилей на църквата „Св. Троица“ в Свиленград“ от 16 юний 1935 г. от Георги Фотев също няма писано за такива тунели под тази църква.
В другата малка книжка: „Четиридесет годишнина и освещаване на храма „Св. Великомъченик Димитрий“, махала „Баяндър“ Свиленград“ /Исторически бележки от Георги Фотев/, изд. през 1938 г. също няма писано за двата тунела под църквата „Св. Троица“.
В сборник № 3 „Стожери на духовността“ /Религиозните и образователни институции на тракийските българи/, на Исторически музей –Свиленград изд. 2016 г. във втората част е публикуван непубликувания ръкопис на Георги Фотев „Свиленград в миналото“. Той е роден през 1862 г. в нашия град Мустафа паша / дн. Свиленград/ и починал през 1942 г. Бил е член на Околийския комитет на ВМОРО в Свиленград, през 1899 г., става член на Одринския окръжен комитет. От 1895 г. до 1908 г. е областен инспектор на училищата в Източно Тракия. И той нищо не споменава в своите писания за такива тунели.
В Летописната книга на Червеното училище, открито през учебната 1847/48 г. няма нищо писано за такива тайни тунели.
В Летописните бележки на църковните храмове „Св. Троица“, „Св. Димитър“ и „Живоприемний източник“ – Свиленград не се споменават тайни тунели.
В биографичните данни на свещениците обслужвали мустафапашанските църкви от Заповедната книга на Старозагорската митрополия от 1871 г. никъде няма писано за такива тунели.
И най-накрая при моите скромни краеведски изследвания за утвърждаване на свиленградска църковна околия и в своите 23 годишни краеведски други издирвания никъде не съм срещал нещо писано за тези тайни тунели.
Може би трябва да се разкове част от дюшемето на стаята под която е зазидания вход на един от тунелите. Тогава да се изкарат няколко камъка от допълнителната каменна зидария на входа на този тунел и да се разкрие най-накрая голямата мистерия на тези тайни тунели. Това не изисква много средства, умение и време. Иска се само малко воля и някой да разпореди.
Това действие ще хвърли допълнителна светлина върху революционната дейност на мустафапашанските патриоти от Тайния революционен комитет /ТРК/, основан от Васил Левски през 1872 г. в града ни. Ще покаже още, че те предвидливо са прокопали тези тунели за спасяване при необходимост на националните ни революционери, просветни дейци и себе си. Ще видим може би след повече от столетие някои от свещениците, епитропите и ктиторите от храма „Света Троица“, учителите от Червеното училище, деятелите от читалище „Звезда“, хората от занаятчийското съсловие в нова светлина като участници или съмишленици в ТРК, или ще рухне един голям мит за тайните тунели под църквата „Св. Троица“ в Свиленград?
Вашият коментар