Научната среща бе част от проявите, посветени на Деня на Свиленград – 5 октомври
В залата на Исторически музей – Свиленград се събраха приятели на историята – ученици, учители, граждани. Разговорът по темата откри директорът на музея Елена Митева, която припомни несретната съдба на тракийските българи-бежанци от Източна и Западна Тракия, чийто наследници сме всички ние – жителите на този граничен град. Предците ни са оставили зад гърба си родните домове, земи, имущество, гробовете на близките си…, за да започнат живота отново тук в Свиленград, на голата поляна, но в границите на Родината. Искали са само хляб и земя, за да съграждат отново…
Тези хора, преживели изпитанията на времето, днес не могат да разкажат своята история, но ние можем да не позволим тя да бъде забравена, каза още музейният директор и представи участниците в кръглата маса: проф. дин Светлозар Елдъров и най-младият свиленградски историк и шахматист осмокласникът Атанас Вангелов, учителите по история Димитър Гилев, Христинка Парушева, Ангел Ангелов и др.
Професор Светлозар Елдъров, чест гост на Свиленград и приятел на Историческия музей, представи задълбочен доклад на тема „Съдбата на Западна Тракия по време на Първата световна война“. Той обоснова тезата, че трите събития през 1913 г. – „Престъпното безумие“ от 16 юни, катастрофалната Междусъюзническа война и Цариградския договор от 16/29 септември – фатално преобръщат историческия път на България и предрешават бъдещето на тази историко-географска област. Професорът направи задълбочен анализ на българо-турските преговори, в които участват не само официалните представители на двете държави, но също дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и Гюмюрджинската турска автономия, наричана още „Временно тракийско правителство“ или „Независимо западнотракийско управление“. Това е решителната крачка, която преобръща геополитическата траектория на страната и я нарежда между Германия, Австро-Унгария и Османската империя. За съжаление с този избор България се оказва сред губещите в Първата световна война. Лекторът разказа и за създаването и бойните действия на 10-а пех. Беломорска дивизия и отбраната на беломорския бряг. Въпреки честите рейдове и бомбардировки на англо-френските флотилии срещу Дедеагач и други крайбрежни селища и обекти, българската отбрана успява да даде отпор. Както винаги българският войник – измокрен, гладен, уморен, но велик! – изпълнява своя дълг да защитава българската земя. За съжаление несполучливите геополитически избори на правителството на Васил Радославов предопределят втората национална катастрофа, която лишава България от излаз на открито море и удължава страданията на тракийските българи.
Професор Св. Елдъров посвети лекторията си на паметта на проф. Стайко Трифонов, с когото се е познавал още от студентската скамейка в Софийския университет в края на 70-те години на миналия век, а впоследствие и като колеги историци. Той изтъкна неговия принос към обогатяването на научното познание за Тракия и тракийските българи, без който нито едно ново изследване не може да се осъществи.
Атанас Василев представи пред присъстващите своите научни проучвания относно средновековните пътища и селища в нашия регион – важни в стратегическо и търговско отношение. Оказа се, че младият историк черпи информация не само от научните публикации на съвременни историци и средновековни извори, но и на място обхожда описваните землища, при това вече прави смело свои научни изводи и предположения при бъдещи археологически проучвания на региона. Всички в залата го аплодираха, а директорът на музея обяви, че тази негова статия ще бъде включена в сборника, посветен на „Букелон“, който все още не е даден за печат, защото се изчаква статията на археолога от НИМ, проучващ този обект от 2017 г. Е.Митева заяви, че очаква Наско да завърши история и археология и да бъде част от екипа на Исторически музей – Свиленград.
Учителят Димитър Гилев каза пред участниците в кръглата маса, че въпреки трудностите Българската армия винаги с чест е защитавала България и постигала чудеса от храброст, той призова да не забравяме подвига им и да бъдем достойни българи.
Вашият коментар