Димитровден е! С празника в българската народна традиция се поставя символичното начало на зимата и края на стопанската година.Според народните поверия Свети Димитър разтърсва бялата си брада и от нея падат първите снежинки – време, в което земеделската работа спира и природата се подготвя за сън. [1, 2, 3]
Разпуст на ратаите: На този ден традиционно изтичат договорите на сезонните работници, овчари и пастири, наети на Гергьовден. Стопаните им се разплащат, уреждат сметките и организират големи трапези.
Пророчества за времето: Вярва се, че ако луната на Димитровден е пълна, пчелите ще се роят много и кошерите ще са пълни с мед. Ако падне първият сняг, зимата ще е дълга и студена.
Както на Игнажден, така и на Димитровден е изключително важно кой пръв ще прекрачи прага на къщата. Ако полазникът е добър, заможен и имотен човек, годината ще бъде здрава, плодовита и успешна за цялото семейство.
Задължително се подготвя богата софра, като централно място заема курбанът (обикновено от овнешко месо или шилешка яхния), както и петел, ако именникът е мъж, или кокошка, ако е жена. Сервира се още варена царевица, печени ябълки, рачел и пита с ябълки.
На 26 октомври празнуват всички, които носят името на светеца и неговите производни.
Имен ден имат Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо, Дима, Димка, Димана, Димчо, Митко, Митьо, Мита, Митка, Митра, Митрана, Драган и Драгомир, както и други сродни имена.
Вашият коментар