В Историческия музей заработи дискусионен клуб на историка

Началото бе положено на 26 януари.  Събраха се приятелите на музея и историята, за да говорят за приноса на д-р Георги Цукровски за развитието на здравеопазването в Свиленград и региона.
Директорът на музея Елена Митева откри срещата и заяви, че надеждите на музейните експерти и приятели са заедно с местните жители, които обичат своя град, да съберат и възстановят историческото минало за града. Като единствена научна и културна институция в Свиленград, музеят има решаващата роля във всички области, свързани с изучаването, събирането, опазването и популяризирането на културно-историческото наследство. След освобождението в България, с формиране структурите на съвременната българска държава, започва и изграждането на музейната институция. В Свиленград това се случва с помощта на няколко общински управи през 2007 г., каза още тя. Малък е музейният екип, а теренът за работа-твърде широк. Както в миналото, така и сега, от музея разчитат със съдействието на сърцати местни хора да обогатят музейните фондове със семейни реликви и спомени, документи, снимки. В архивите могат да се намерят документи, статистически данни, но стремежът ни е да прочетем с помощта на нашите съграждани онези забравени страници от нашето минало, останали извън протоколите.
Музеят е институцията, която ни учи на уважение и почит към миналото, старината и рода. Помещава се в къщата на д-р Цукровски – една от най- красивите през 30-те години на миналия век. Затова и първата дискусия бе свързана с ролята на д-р Цукровски за развитие на здравеопазването в региона.
Д-р Стефан Димитров – уредник музея, представи пред присъстващите здравната картина в миналото и заразите, които са покосявали стотици хора. Между най-страшните заболявания са били чумата и холерата, изтъкна той. Пандемията се появява през ХІV в. и покосява 1/3 от жителите на Стария континент, демографският колапс продължава до ХVІ в. По време на Балканската война болниците били препълнени със заболели от холера.Тогава заболяват 60 372 души. При VІІ-та холерна пандемия само в Индия болните са 800 000. Медицинска помощ по време на войната оказват най-вече изпратените от чужбина мисии. Най-значителен е приносът на Руския Червен кръст, чиято мисия наброява 273 души персонал и 33 конски двуколки. До превземането на Одрин на 13.03.1913 г. военните мисии са основните центрове за оказване на медицинска помощ и за местното население.
След периода на войните (1912-1918 г.) страната започва да се възражда, което е и предпоставка за установяването на д-р Г. Цукровски в Свиленград през 1927 г. За живота и дейността на доктора в нашия град разказа Иван Чончев от Общинска библиотека Свиленград. Той го представи като добър професионалист, човек с широки разностранни интереси, който в дома си имал не само кабинет, но и фотолаборатория, домашна обсерватория, занимавал се с дърворезба, той първи подкарал мотор в града ни. Не само е бил лекар в местната болница, но и ръководел работата на граничната медицинска служба, на санитарната инспекция. За музейния фонд г-н Чончев дари копие от личната си кореспонденция с един от внуците на доктора- Юрий.
Свои спомени разказаха и някои от присъстващите. Темата за здравеопазването ще бъде дискутирана и на 23.02.2017 в музея. Всеки, който желае, може да се включи в дискусията.