На 25 януари управителят на “МБАЛ-Свиленград” д-р Димитър Ермов навърши 70 години. Той е роден през 1949 година в Свиленград. Завършва гимназията в родния си град, през 1968 г. записва медицина във ВМИ-Пловдив. Работи в хирургичното отделение на свиленградската болница няколко месеца, след което отива да служи войник. Специалист по обща и детска хирургия, магистър по здравен мениджмънт. Целият му трудов стаж минава в тукашното здравно заведение. Минава през всички етапи – от обикновен ординатор до началник отделение, а след това става и управител на болницата. Семеен е, има три деца и три внучета.
Екипът на вестник “Мост” се срещна с уважавания хирург навръх рождения му ден, за да разкаже как успява да ръководи болница и да оперира, кой е най-тежкият момент в практиката му, кои са основните духовни принципи, съхранили го като човек. Всъщност, дори в този ден, заварихме д-р Ермов в операционната зала, където професионалистът извършваше поредната животоспасяваща интервенция.
– Честит юбилей! Бъдете жив и здрав! Възхищавам се на жизнеността, която демонстрирате, докторе. Минавало ли Ви е през ума да спирате, да се откажете да практикувате?
-Един мъдрец беше казал че: “Животът е това, което се случва, докато ние си правим планове за него”. Докато се чувствам полезен и имам сили в себе си, докато хората, с които работя, ми вярват, ще продължавам да работя.
-Колко операции сте извършили досега?
-Не съм ги броил. Много са. За над 40 години стаж…предполагам цифрата е огромна.
-Разкажете за най-тежкия момент в кариерата.
-Тежките моменти в работата на хирурга са много. Имал съм и неуспехи. Сигурно и понякога съм грешал. Но в никакъв случай от безхаберие, небрежност или самонадеяност. Успехите не се помнят, а неуспехите тежат. Всеки изгубен човешки живот се преживява тежко от лекаря. В битката за човешкия живот тя – смъртта, понякога ме е побеждавала, въпреки че сме направили всичко възможно, за да спасим болния.
-А кой е най-хубавият?
-Имал съм много хубави и щастливи моменти. Те винаги са свързани със спасяването на човешкия живот, с излекуването на пациента. Няма нищо по-хубаво от благодарността и признателността на пациента, от усмивката на едно излекувано дете, от “БЛАГОДАРЯ ТИ, ДОКТОРЕ”, казано с треперещ от вълнение глас.
Сред многобройните подаръци се откроява луксозно фототипно издание от Атон на „История славянобългарска“ , подарена му от екипа на Вътрешно отделение.
– Това ви е дала професията. А какво ви взе?
-Взе ми много от времето, в което можех да бъда със семейството си. Сигурно съм липсвал в трудни моменти на съпругата и децата ми, когато са имали най-голяма нужда от мен. Сигурно трудните моменти и изпитанията в болницата съм ги пренасял и с настроението си в дома, но такъв е животът – той е част от професията.
-Колко души ръководите в момента? С какво се гордеете в работата си на мениджър?
-180 човека работят в “МБАЛ-Свиленград”. В годините аз и екипът на “МБАЛ-Свиленград” успя да създаде една съвременна, добре работеща високо технологична болница. Тя израсна постепенно в годините, като изпълни основната мисия, която имаше – да даде на пациентите качество и достъпност, да отговори на повишените изисквания на хората. С гордост мога да отбележа, че “МБАЛ-Свиленград” е една от най-успешните и развиващи се общински болници в страната. Но най-големият ми успех като ръководител е това, че накарах хората, с които работя, да ми повярват. Нека да оставим материалната база настрани, макар че се радвам, че свиленградчани са благодарни и виждат промяната. Най-големият успех в болницата не е само апаратурата, битовите условия. Най-големият ми успех като ръководител е това, че успях да накарам хората да ми повярват.
-Как стана това? Носи Ви се слава на строг и безкомпромисен ръководител…
-Смятам, че управлявам справедливо. Безкомпромисен съм към недоброто отношение към пациента, към грубата дума, казана към него, към липсата на съпричастност понякога, към страданието на болния. Добрият лекар трябва да има добро сърце.
-Практикувате ли спорт все още?
-Разбира се. Вдигам тежести, а скоро започвам да се занимавам и с бокс.
-Интересувате ли се от политика?
-Да, но не членувам в никоя партия.
-Щастлив човек ли сте?
-Като всеки друг човек и аз съм щастлив със семейството си, с децата си, с внуците си и приятелите си. Щастлив съм, че съм избрал професията на хирурга, че още имам сили и възможности да работя и да ръководя. Щастлив съм, че ръководя тази болница, че работя с всички тези хора, че успяваме заедно да помогнем на хората в борбата с човешкото страдание и да даряваме здраве – най-голямото щастие.
-Кои се основните духовни принципи, които смятате, че са ви изградили и съхранили като човек?
-Много е важно човек, въпреки изненадите, които му поднася животът – добри или лоши, да запази достойнството и честта си. Както е казал великият американски режисьор Оливър Стоун, : “Честта е онази невидима костица в човешкото тяло, която държи главата гордо изправена”.
Интервю на Христина Господинова
Вашият коментар