„Знам какво е да нямаш никого…“
Добрината е най-великото човешко дело, а човещината се превърна в субективно понятие напоследък. В съществуването на съпричастността и състрадателността ни убеди едно 18-годишно момче, живеещо в Центъра за деца от семеен тип в Свиленград.
Единадесетокласникът Пеньo Василев се включи в благотворителна инициатива в подкрепа на възрастна жена, която обитава Дневния център за пълнолетни лица с увреждания-Седмична грижа. Жената има натрупани задължения за три месеца, които трябва да заплати, за да продължи да живее там.
Ръководителят на Центъра за деца Дарина Кондова споделя казуса с потребителите и Пеньо прегръща идеята. Заедно със своите преподаватели Малвина Христова и Милена Айвазова той успява да изработи и опакова около 300 мартеници, които продава сам. Събраната сума възлиза на стойност 180 лева.
Момчето, което освен всичко е и изявен и успешен шахматист, споделя, че се включва в кампанията, тъй като много добре знае какво е да си сам и да няма кой да ти помогне. Знам, че аз съм млад и ще се справя с това, което ми предстои, а тази възрастна жена няма как да успее без чужда помощ, сподели с екипа ни Пеньо.
Междувременно, почти цялата необходима сума е събрана, тъй като потребителите на всички социални услуги в Свиленград също се включват в благородната кауза. Сумата, която остава да бъде покрита, е 50 лева.
Весела казва
Прекрасна постъпка! Браво! Повече такива хора трябва да има! 🙂
Може ли да споделите в коментарите, или да напишете в публикацията номер на банкова сметка, по която могат да се преведат средства за жената?
Предварително благодаря!
Жельо казва
браво
Александър казва
Браво Пеньо,възхищавам ти се! Ти ще станеш добър човек БЪЛГАРИЯ НА ДОБРИТЕ ХОРА има нужда от теб
Пеньо казва
Весела, аз събирах парите, не знам сметката. Парите ги внася ме в общината.
Благодаря на всички за хубавите думи. ?