Родителите, които имат адекватни очаквания за постиженията му в учебния процес, не проявяват свръхкритичност и не
стресират първокласника
Първият учебен ден – начало на коренна промяна в живота на първокласника, не само в Свиленград. Момент, който бележи началото на нов интензивен етап в неговото физическо и интелектуално развитие, като наред с това се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за комуникация и поведение. Освен да се научи да чете и пише, пред първокласника стоят още редица предизвикателства, които са свързани с цялостно разгръщане на личностния потенциал – на интелектуално, физическо и социално ниво. В училище децата за пръв път доказват своята самостоятелност и отговорност пред възрастните; там се извършва и първата значима обществена проверка на вече усвоените от тях знания, социални норми и стандарти на поведение, т.е за детето да стане ученик означава да се приобщи към света на големите и да придобие увереност в собствените си възможности, с което се полагат основите на истинското емоционално и социално съзряване. Успешното начало на учебната година е особено важно. Но то е само един от етапите на прехода от предучилищна към училищна възраст, който започва далеч преди първия учебен ден и понякога може да продължи до края на първата учебна година. Основен компонент на този преход е адаптацията към училището. По същество тя е процес на психично приспособяване на детето към качествено променени условия на живот и дейност. Първокласниците по принцип имат потенциал да се справят с тази промяна, и все пак възникват проблеми. Проблемите в адаптацията могат да бъдат породени от качествени разлики между нормите за поведение у дома, в детската градина и в училище. Още от първия учебен ден детето се сблъсква с много правила и ограничения, за съществуването на които до този момент може изобщо да не е подозирало. Част от тях дори са му непонятни, например – не може се ходи свободно из стаята по време на час; трябва да вдигне ръка, ако иска да каже нещо; не бива да вика, да прекъсва другите и т.н.
Училищната успеваемост е вторият съществен фактор в приспособяването на първокласниците. Има най-различни обективни причини, поради които детето отначало може да не покаже своите реални способности и постепенно да му бъде лепнат етикет „неуспяващ ученик”. Наред с редица други фактори, голямо влияние върху успеваемостта оказва и самооценката на детето, т.е. собственото му усещане за компетентност в учебния процес. В основата си самооценката е субективно чувство за лична ценност (себеуважение, себеприемане), което се формира най-вече в резултат на родителското отношение. Но в училищна възраст децата започват да отчитат мнението и на другите значими хора от заобикалящата среда – а в първи клас това са учителят и съучениците. Така че самооценката на децата в първи клас започва да се влияе и от това, доколко умеят да се изявят, да печелят симпатии и подкрепа, изобщо „да се докажат” в новата обстановка. Част от първокласниците за пръв път попадат в конкурентна среда. Тази атмосфера може да бъде особено стресираща за деца, на които до този момент не се е налагало да отстояват себе си. Конкурентоспособността е качество, което до голяма степен се формира от семейната среда. Тя може да възникне спонтанно в семейства с повече от едно дете, тъй като в общуването между тях се пораждат условията за нейната поява. Но тя може също да се придобие, когато овладяването на знания и доброто образование са семейни ценности. Децата от такива семейства придобиват силна вътрешна мотивация за постижения в учебния процес, поради което по-бързо и безболезнено се приспособяват към училищния живот. Родителите имат особено важна роля в създаването на подходяща емоционална среда, която помага за адаптацията на първокласника. Психологическите изследвания отчитат няколко основни фактора в родителското отношение, които оказват съществено влияние за това:
1. Реалистична представа за актуалното ниво на развитие на детето при постъпването му в училище. Родителите, които имат адекватни очаквания за постиженията му в учебния процес, не проявяват свръхкритичност и не стресират първокласника с прекалени изисквания.
2. Вяра в способностите и бъдещите успехи на детето. Тя е от огромно значение за него, защото му помага да развие увереност в собствените си възможности и го поощрява да изпълнява съответните на възрастта му задължения в училище и у дома.
3. Проява на топлота и любов към детето. Не става въпрос за естествените емоционални изблици на чувства към него, а за методите на възпитание в семейството. Децата с висока степен на адаптация към училищно обучение обикновено идват от семейства с авторитетен, а не авторитарен стил на родителско отношение. Те имат ясна представа за съответните на възрастта им граници и норми на поведение, по-лесно установяват контакт с учителите и по-бързо привикват към училищните изисквания.
4. Системно общуване между родителите и детето. Това е най-важният фактор за успешния старт в училище. Когато родителите му четат книги, постоянно разговарят с него и го изслушват внимателно, те поддържат интереса на детето към познание и формират у него подходяща нагласа за училищно обучение далеч преди постъпването в училище.
Пламен Василев,
приложен психолог
Вашият коментар