Крепостта „Букелон“ при с. Маточина, общ. Свиленград – ловната крепост на императори и султани

Част от археологическия екип и работниците.

През месеците октомври-ноември на 2022 г. се проведоха поредните археологически проучвания на крепостта „Букелон” при с. Маточина. Ръководител на проучванията е гл. ас. д-р Мариела Инкова от Националния исторически музей, заместници магистър Панайот Антонов, докторант в НАИМ и магистър Ирена Русева, уредник в Исторически музей – Свиленград. Член на екипа е и гл. ас. д-р Георги Сенгалевич от НАИМ.

В рамките на 5 години бе установена стратиграфията и хронологията на обекта. Най-ранните следи от обитание на платото са от периода на ранножелязната епоха (X – V в. пр. Хр.), белег за което са фрагментите битова керамика, открита в различни участъци. Животът тук продължил през късножелязната епоха (V – III в. пр. Хр.) и елинизма, когато най-вероятно платото било укрепено с масивна крепостна стена, дебела над 2,00 м, градена от едри каменни блокове на глинена спойка.
Различни артефакти от III в. в това число и горели монети свидетелстват за масивно опожаряване, вероятно резултат от военни събития в зоната.
През късноримската – късноантична епоха до вътрешното лице на ранната крепостна стена, е изградена нова, дебела 2,30 м, днес запазена до височина 1,50 – 2,00 м. Разположена по склоновете, тя опасвала цялото плато, а входът бил от запад. Фундирана е върху скала и изградена от каменни блокове на спойка от бял хоросан със счукана тухла. Външното и лице е от квадри, някои от които дълги над 1,00 м. Вътрешното лице е от едри каменни блокове със старателно обмазани фуги. Стената е използвана продължително време, била е ремонтирана още през късноантичната епоха, в градежа и се откриват сполии от по-ранни градежи, а на фуга към външното и лице са изграждани кули. Последните регистрирани преправки били на кал, извършени след края на Х – началото на XI в.

Разкрити са части от две късноримски – късноантични жилища, разположени към източното вътрешно лице на крепостната стена. Едното, изградено в opus mixtum (смесен градеж от каменни блокове и тухлени редове) с вход на изток, а пред него – колонада. В руините му, през IХ в. било устроено средновековно жилище със запазено огнище.
Проучванията на екипа разкриха, че известната, днес запазена до 14 м, средновековна кула от изток стъпва върху късноантичната крепостна стена, от юг на места се допира до нейното вътрешно лице, а в други участъци я застъпва. През този сезон пред южно и лице се разкри хоросанено бъркало, използвано вероятно за нейното изграждане или ремонтиране. Откритата над него керамика от XIV в. подсказва времето на строежа на кулата. Входът е от юг, но най-вероятно е функционирала и като порта. Има сложна триделна форма: от запад в план е петоъгълна, централната част е устроена като вход, а източната е четириъгълна с полуцилиндър в края. Най-вероятно е триетажна: в приземието са съхранявани хранителни продукти и вода, етажите били използвани за защита и жилище, а от изток имало параклис с тухлен свод и христограм в купола.
Отдясно на портата е кръстовидният монограм на нейния ктитор. Предположенията за идентификацията на неговата личност са различни. Откритият, непосредствено зад кулата, оловен печат на главния соколар (протойеракарий) на императора от края на XIII в. дава известни основания да се допусне, че строителят и главният соколар са едно и също лице: Аврампакс – приелият християнството, селжукски бег Ибрахим.




Едни от най-интересните находки са костена дръжка за инструмент с реалистично изображение на куче от IV – V в., сребърен позлатен наушник с филигран и гранулация от XIII в., печат на Василий Куртикиос от края на XI в., елементи към облеклото – копчета и коланни обкови, монети и др.
В перспектива се предвижда да се проучи контекстът около кулата с цел по-точно датиране и изясняване на нейните функции, но и за да се изясни късноантичната фортификация. През 2023 г. екипът има амбицията да представи своите резултати пред обществеността на гр. Свиленград чрез временна постерна изложба с откритите артефакти, свидетелстващи за живота на крепостта през вековете.

Финансирането на проучванията през 2022 г. е от Министерство на културата, подпомогнато от ИМ – Свиленград.

Текст и снимки: гл. ас. д-р Мариела Инкова