„Бежанци и мигранти – памет за родните места на предците“ бе темата на кръгла маса, организирана от Исторически музей – Свиленград в програмата за празника на града. Гости на събитието бяха проф. д.ист.н. Светлозар Елдъров, доц. д-р Валентина Ганева-Райчева, Спасимир Петров – директор на Транзитен център за бежанци – Пъстрогор. Присъстваха тракийци от Свиленград и Любимец, ученици от СУ „Желязко Терпешев” – гр. Любимец, с преподаватели Мария Станкова и Жечка Тодорова, ученици от ПГССИ „Христо Ботев” с учителя по история Стефан Димитров.
Проф. Светлозар Елдъров разгледа бежанския процес у нас в периода от 1878 г. до 1945 г., като се спря на политиките, които оформят бежанския поток. В този период от една страна е антибългарската политика на Османската империя, която цели да изгони българите от територията на Македония и Одринска Тракия, от друга – политиката на българската държава от 1878 г., която се стреми да задържи своето население на същите територии, за да не се обезсмисли бъдещото национално обединение на българския народ. Проф. Елдъров се спря на целите след освобождението на България – да се изгради силна и мощна българска държава, със своя армия, която да постигне най-накрая обединението на нацията. А това е и причина за настояването на държавата българите да си останат по родните места и да не се изселват. Чрез Българската екзархия учителите провеждат тази политика успешно. Той говори за Източната криза, за суровата, но стратегически правилна политика на Стефан Стамболов, и какво доверие е имало българското население в своите управници. Анализира причини, стратегии и постигнати резултати при някои известни исторически събития в нашата история, говори и за Македоно-одринското революционно движение, за събитията от 1903 и 1912 година. Професорът отбеляза прозорливостта на Екзарх Йосиф за произтичащите по това време процеси в обществото, за същността на новата османска политика да принуди българското население към изселване чрез административни и съдебни мерки, чрез данъчен натиск, за да засели на тяхно място преселници от Анадола. За този така наречен пълзящ геноцид Екзарх Йосиф информира българските власти.
В изложението си доц. Валентина Ганева-Райчева разгледа въпроса за опазване на родовата памет и родните места на предците от наследниците на тракийските бежанци. Тя представи кадри от пътувания по родни тракийски места, останали извън пределите на днешната ни държава, и разказа за българското село Булгаркьой – първо реокупирано и изгорено през 1913 г.
За процесите за движение през границата и днес говори директорът на ТЦ – Пъстрогор Спасимир Петров.
Младежите от Любимец прочетоха ученически есета, посветени на темата за бежанците в миналото и в наши дни. За училищната библиотека те закупиха всички издания на Исторически музей – Свиленград.
Вашият коментар