На 2 юни свиленградчани се преклониха пред подвига и светлата памет на Христо Ботев и на всички знайни и незнайни герои, отдали живота си в името на свободна, независима и достойна България. Честването се състоя на площад „5 октомври”. То започна с традиционния за този ден вой на сирени. Най-многобройни на площада бяха учениците от ПГССИ „Христо Ботев”, които днес отбелязват патронния си празник. С литературна композиция “Ботев не е минало, а гласът на свободата в нас” те се включиха в тържествената програма.
„Христо Ботев посвещава цялото свое съществуване, своята младост, своята сила и своята смърт на идеала за майка България”, каза в словото си Стефан Димитров – доктор по история и преподавател в ПГССИ „Христо Ботев”. Той припомни кратката, но бурна биография на героя и акцентира на революционната дейност на Христо Ботев след 1873 г., която е една от основите на национално-освободителното ни движение.
„Като революционер Ботев е продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до него, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг, който да остави диря във времето и да бъде запомнен навеки от всички българи. Сам организира чета, оглавява я и потегля към родината. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба „Радецки“. Още на следващия ден превземат плавателния съд. Ботев излиза на палубата, придружен от Никола Войновски и Димитър Икономов, облечени в униформи, с калпаци на главите, а над челата им блести българският лъв. Държат револвер в лявата и сабя в дясната ръка. Според някои изследователи Ботев дава знак с вик „На оръжие, момчета!” и четниците за секунди захвърлят старите дрехи и обличат униформите. Нетърпеливи, те не могат да дочакат отварянето на сандъците. Започват да ги разбиват и да вадят оръжието. За минути от мирни пътници се превръщат в добре въоръжена войскова част. Превземат парахода и принуждават капитан Дагоберт Енглендер да акостира на българския бряг. Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Въпреки очакванията обаче недостатъчно българи се присъединяват към бунтовниците, народът все още е наплашен от ужаса на Априлското въстание. Христо Ботев и доверениците му водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината. На 2 юни 1876 г. в сърцето на Балкана – подножието на връх Вола в Стара планина, след края на сражението куршум пронизва Ботев. На този ден поробената, пропита с кръв българска земя се прощава с още един от своите велики синове. Поклон пред светлата им памет !”
Венци и цветя на паметника на героите от община Свиленград, загинали за свободата на България, поднесоха председателят на Общинския съвет Георги Еленков, заместник-кметовете Светлана Динкова и Анелия Георгиева, Общинска администрация и Общински съвет, ПП ГЕРБ, БСП, ПП ”Да, България”, Исторически музей, ПГССИ „Христо Ботев”, СУ „Д-р Петър Берон”, Първо ОУ „Иван Вазов”, НЧ „Просвета – 1870”, Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва, граждани.
Вашият коментар