Известният историк и учител Димитър Гилев ще влезе в ролята на главен разказвач по време на предстоящата историческа възстановка „Вечният огън на Соуджак“. Събитието ще съживи ключови моменти от българското минало, съчетавайки зрелищни битки с дълбок исторически разказ.
Възстановката има за цел да пресъздаде събитията с максимална точност борбите през XIX век между Православиено и Униятството в Соуджак/с. Студена, община Свиленград/. Публиката ще се потопи в атмосферата на епохата чрез: автентични костюми и оръжия от периода, мащабни сцени, пресъздадени от опитни реенактори, емоционален разказ, който свързва миналото с настоящето.
Като разказвач, Димитър Гилев ще води зрителите през хронологията на събитията. Неговата мисия е не просто да представи сухи факти, а да вдъхне живот на героите и техните съдби. Неподражаемият му и увлекателен стил на преподаване и говорене ще помогне на присъстващите да усетят духа и величието на предците ни.
Той е популярен български историк, изследовател и учител по история в СУ „Д-р Петър Берон“ в град Свиленград, придобил национална известност като съвременен будител. Избиран е за Любимец на България 2021, Будител на годината 2022, Достоен Българин 2023, Учител на годината 2023.
Припомняме, че историческата възстановка ще бъде представена от Регонален клуб „Вратцата“-Враца, на 8 август, в свиленградското село Студена.
Възстановката ще представи борбите и противопоставянията между Православието и Униятството в село Соуджак (Студена, община Свиленград), които са важен епизод от църковно-националните борби на българите в Одринска Тракия през XIX и началото на XX век.
Основите на религиозния живот в селото са тясно свързани с личността на Петко Желев (архимандрит Пантелеймон), роден в Соуджак през 1793 г..
През 1862 г. той основава девическия манастир „Свети Теодор Студит“. За да спаси манастира и местното българско население от асимилационния натиск на гръцката Вселенска патриаршия, Пантелеймон приема Униятството (съединение с Римокатолическата църква, запазващо източния православен обред). С подкрепата на католическите мисии в Одрин, през 1864 г. в Соуджак е построена първата католическа (униятска) църква. Към манастира се открива и българско килийно училище.
След смъртта на Пантелеймон, напрежението ескалира в открита борба за власт, имоти и влияние между Униятското духовенство и привържениците на Православието (вече представлявано от Българската екзархия).
През 1892 г. игуменът на манастира в Соуджак, архимандрит Стефан Никита, влиза в остър личен и институционален конфликт с униятския епископ в Одрин – Михаил Петков. Епископът отнема правата на игумена.
В отговор архимандрит Стефан Никита прави опит да откъсне манастира и енорията от Униятството. Той се обръща последователно към Цариградската патриаршия и към Православието в лицето на Сливенската митрополия (към Българската екзархия) с молба манастирът да премине под техен диоцез.
Въпреки силните институционални борби на по-високо ниво, на терен в Соуджак се оформя специфичен модел на толерантност: Част от населението остава вярно на Православието (Екзархията), а друга част запазва Униятството.
Историческите извори от началото на XX век посочват, че за разлика от други села в Тракия, където противопоставянето е било съпроводено с насилие, в Соуджак католиците остават малцинство, но между тях и православните цари мир и взаимопомощ.
Днес споменът за тези борби е запечатан в църковното наследство на село Студена. Тленните останки на основателя архимандрит Пантелеймон в наши дни се съхраняват в местната православна църква „Св. Йоан Богослов“, символизирайки крайното помирение на двете общности. Католическата църка, която не функционира и е останала без покрив, е консервирана от Софийско-Пловдивската епархия.
Вашият коментар