Днес, в Исторически музей – Свиленград , бе открита обновената „Алея на славата“, допълнена с ново пано, посветено на една светла личност – просветител и будител от Свиленград Георги Фотев. Училищният инспектор, роден в Мустафа паша през далечната 1862 г., прославил родното място в целия Одрински вилает, пък и създал условия за качествено образование и отлична подготовка на учителите.
Паното бе открито от учителя по история Димитър Гилев и директорката на музея Елена Митева.
Преди това в залата на ИМ – Свиленград Елена Митева разказа накратко за приноса на Георги Фотев за развитието на образованието сред българите в Одринския вилает.
Събитието е част от празничната програма, посветена на 5 октомври – Ден на Свиленград.
Ето как бе представен будният свиленградски просветител от Елена Митева:
Български просветен деец и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация, роден на 25.01.1862 г. в Мустафа паша, тогава в Османската империя, ще прочетем в Уикипедия. Завършил основното и прогимназиалното си образование в родния град. Възпитаник на прочутото по онова време Педагогическото училище в Казанлък, което завършва с пълно отличие и се явява първият свиленградчанин с педагогическо образование. А името на Георги Фотев свързваме предимно с преустройството на свиленградското класно училище в края на 19 век, което под вещото му ръководство „възвръща славата си отпреди 1878 г.“. В действителност неговата дейност и заслуги за българското учебно дело са неизмеримо по-големи.
„В 1889г. борбата между стари и млади в моя роден град свърши със съгласието на старите да се повери урежданието на учебното дело на училищното настоятелство, съставено от интелигентни и енергични млади хора. Резултат от тая победа беше моето назначаване за главен учител. Към първий август напуснах България и се върнах в Мустафапаша”, пише Фотев.
За няколко години (1887-1894) той успява да въздигне западналите след руско-турската война местни училища и със своята ревност, с научната си и практическа учителска подготовка да ги нареди до най-добрите просветни средища във вилаета. (Под негово ръководство в града се образувана нова църковно-училищна община, в която влизат видни местни жители – възпитаници на Христо поп Марков).
Като главен учител на средищното училище полага големи грижи за повишаване педагогическата подготовка на учителите. Всеки съботен следобед организирал конференции и образцови преподавания. В читалищната стая пък се провеждали редовни празнични четения за гражданите. Г. Фотев въвел българските програми за първоначалните и класните училища. Учебници, тетрадки и книги се доставяли от България, както и българските христоматии със стихотворения на Иван Вазов и Константин Величков, които се четяли с увлечение от ученици и граждани.
Средства за издръжка на училищата се осигурявали чрез изнасяне на театрални представления от учителите пред гражданството. Благодарение на Г.Фотев каймакаминът (околийски началник) Мухарем бей след посещението си на българските училища в града, останал възхитен от обучението и познанията на децата в Главното училище. И още на следващия ден наредил на бирниците да вземат 10 процента от данъците върху българите и да ги превеждат в общината за училището. Средства се събирали и от доброволни помощи при продажбата на пашкулите. Всичко това довело до редовно изплащане на учителските заплати и увеличаване на учителския персонал.
В началото на 1895 г. главният училищен инспектор на Екзархията Васил Кънчов посещава Мустафа паша, ревизира училищата и констатира, че те са на голяма висота по обучение и уредба и че „само училищата в Прилеп могат да им съперничат“.
Кънчов правилно оценява организаторските способности на главния учител и по негово предложение Г.Фотев е назначен за екзархийски инспектор на българските училища в Одринския вилает.
В качеството си на училищен инспектор и главен съветник и помощник на управляващия Одринската епархия архимандрит Софроний, в продължение на 12 години (1895-1907г.) Фотев е имал грижата да спохожда българските селища, да събужда и укрепва българския дух и да помага на българите при изграждане на училищата им.
На този пост Фотев се утвърждава като един от най-активните и полезни служители във ведомството на Св. Екзархия.
В края на 19-ти и началото на 20-ти век училищното дело, под вещото ръководство на главния училищен инспектор във Одринския вилает, заема важно място в живота на българите от Одринска Тракия. Откриват се нови училища в градове и села, назначават се учители с по-високо педагогическо образование. Мнозинството, от които възпитаници на Одринската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон“ и девическата Касърова гимназия.
Одрин се превръща в център на българското просвещение в Тракия. Неслучайно народният поет, писател и общественик П. Р. Славейков ще напише: „Необходимо е всички да разберат, че без Одрин няма Тракия, а без помощ за утвърждаване на българщината чрез образование няма Одрин за българите“.
След закриването на инспектората на Г. Фотев е поверено управлението на Серското педагогическо училище и пансиона към него.
През март 1913 г., след превземането на одринската крепост, Георги Фотев е назначен от българските власти за помощник-кмет на Одрин.
В последните години от своя живот той е учител в Хасково и Стамболово. След пенсионирането си през 1917 г. се връща в родния град.
Заедно с братята си Петър и Васил откриват фирма „Г.Фотев и братя” за изкупуване на тютюн в Беломорието и различни стоки, вземат банков кредит, но след година фалират. Г.Фотев разбира, че търговията не е за него.
През 1932 г. публикува своя труд „Из неотдавнашното минало на Тракия” (спомени и проучвания), поместени в „Тракийски сборник“, книга 3, 1932 г.
По случай 25-годишнината от Освобождението на Свиленград от османска власт през 1937 г. Общинският съвет възлага на него, Анастас Разбойников и Георги Василев, да напишат и отпечатат „История на Свиленград до 1913 г.“. Той предава своята част, посветена на образователното дело в региона през следващата година. Ръкописът по-късно попадна чрез дарение от Коста Льондев в ИМ-Свиленград и е публикуван в Третия музеен сборник, посветен на църковното и образователно дело.
Умира на 29 март 1942 г. Кметът Стойчо Старирадев държи прочувствено слово за човека, учителя, гражданина Г. Фотев, отдал целия си живот за просвещението на тракийските българи в Тракия и Македония.
За него по-късно Анастас Разбойников ще напише:
„Одринският вилаетски инспектор Георги Фотев, без да ще, напомняше името на Свиленград на всеки учител българин в цяла Южна Тракия. Защото в онова време длъжността „Училищен инспектор на целия вилает“ и то българин, звучеше гордо, чудно. Където се явяваше Георги Фотев с внушителната си фигура, граждани и селяни се питаха: Кой е, откъде е?“
Вашият коментар