Нека си спомним и преклоним пред паметта на един активен творец и мъдрец от Сакар планина!
Преди 32 години, на 27 октомври 1994 г. почина сакарският поет, писател, мъдрец и приятел Янко Добрев Ганев. Същият е роден на 16 март 1921 г. в с. Доситеево, общ. Харманли.
С него се запознахме през лятото на 1992 г. в нощния влак от Свиленград за София. Бяхме само двамата в купето. Срещу мен стоеше един 70- годишен, висок, строен човек, с голяма бяла коса и брада, който приличаше на библейски мъдрец. Аз четях една книга и той пръв ме заговори. Бързо се разбрахме кой, кой е, с какво се занимава и че имаме една „краста“ любов към книгите. Преди да слезе на гара Пловдив, където от дълги години живееше със семейството си разменихме адресите и телефоните, защото тогава хората още си пишеха писма на хартия.
След доста време, или по-точно на 21 август с. г., получих малък пощенски колет от Бай Янко. В него имаше писмо до мен, две скици от починалия му син – художника Добри Янков, две книги с лирика и разкази: „Мъжки въздишки“, „Жълъди от Сакар“, както и по 1 брой от в. „Дума“, „Сиромашка дума“ и „Костенска трибуна“. В книгите си описва живота на обикновения селски човек с неговите тегоби честност и неизкоренима връзка с природата. Прочетох ги на един дъх и започнах да търся и другите негови книги. Веднага намерих първата му книга, повестта „Катунът се засели“, издадена през 1972 г. След години издаде „Венчална вечер“, „Бели ветрища“ – разкази, детската книжка „Щъркелът Траклю“, романът „Момчето и огъня“, „Под воя на кучетата“, „Пропастта на любовта“ / тракийски и родопски легенди/ и „Маймун дере“. В годината на смъртта му 1994 г. излезе и романът „Скитникът“. През всичките тези години той кръстосваше друмищата на България, с торбичка и тояга, като духовен пастир и събираше своите жълъди от интересни истории. Не се разделяше със своето малко дудуче, с което свиреше на събиращите се около него слушатели. Беше майстор на тъжните мелодии и голям сладкодумец.
През годините Янко Добрев се оказа активен творец свързан с Пловдив, Сакар планина и Родопите, но преди всичко и всякога със земята, селото и хората. Има афинитет към родопския и тракийския фолклор пречупвайки ги през психологическия регистър на модерния разказ. Той принадлежи към тъй наречените „битови реалисти“. Редовно публикуваше свои разкази, импресии, стихове и публицистика в редица местни, регионални и национални издания. Освен споменатите вестници, негови творби и рецензии за творчеството му могат да се открият в старите вестници „Отечествен глас“, „Глас“, „Литературен фронт“, в алманах „Тракия“ , в сп. „Пламък“, както и в хасковския периодичен печат. Янко Добрев бе станал член на Съюза на българските писатели и често посещаваше писателското кафене.
Творчеството му е дълбоко свързано с традиции на българската регионална и битова проза, които носят дъха на земята, гората, водата, духа на Сакарския край, Тракия и Родопите, душата на човека и любовта. Почеркът на творчеството му е разпознаваем и балансира между поетичната лирика и суровия реализъм на живота. Детските му произведения са изпълнени с обич към животните и природата, към общочовешките ценности за приятелство, другарство, състрадание и вярност. Човекът и митологията са основни сюжети в неговото творчество, пропити от силна социална чувствителност, драматизъм и горчивина. Той пише за „малкия човек“ и „голямата правда“ изгубени в „Прехода“. Скърби за разрушените морални ценности и критерии за истината. Той бе писател, поет и критичен публицист, който беше поставил на пиедестал природата и жената.
Последната ни среща бе на Кръстовденския есенен панаир в Свиленград през 1992 г., когато го заведох в с. Сива река при неговия приятел от войнишките години и мой чичо Петър Куманов. Двамата се прегърнаха и разплакаха. Щастието им се обля в сълзи. Те плачеха по отминалата щастлива младост!
Нека си спомним и преклоним пред паметта на един активен творец и мъдрец от Сакар планина!
Вашият коментар